Защото още с раждането си, човек се оказва част от сложна система от роднински връзки и отношения, които са уникални поради своята неотменност. Никой не може да престане да бъде майка, сестра, снаха или дъщеря, може да се променя само качеството на отношенията и тяхната интензивност.
Единствено брачните отношения изглеждат като нещо, което човек избира сам, но освен с избрания он нас партньор, ние се оказваме свързани и с всички останали хора от неговото семейство, които не бихме могли да избираме.
Вероятно самото споменаване на тези връзки е достатъчно за да отключи у всеки от нас множество асоциации и емоции.
Защото след като през целия си живот сме част от свързаности, тези връзки стават важна част от нас самите, от нашата идентичност – това, което знаем и вярваме че сме; и остават определящи за емоционалните ни преживявания.
Защото именно фамилната терапия се занимава с отношенията между хората, отношения, които ние терапевтите вярваме, че стоят в основата на онова, което ние хората преживаваме като добруване и щастие.
Защото, както гласи всеизвестният постулат на модерната сексология, сам човек не би могъл да има сексуален проблем, проблемът винаги е между двама, така и в семействата, често не нещо в хората поотделно, а в начина по който се случват нещата, когато са заедно се появява конфликт или страдание.
Фамилната терапия е уникална с погледа си върху взаимодействията като цяло, с фокусирането върху качеството и характера на отношенията, а не върху отделната личност, това, което на професионален език се нарича системен подход за разлика от индивидуалния.