Кога е необходима фамилна терапия?

    Who, when..    Когато човек е изгубил способността да получава радост от ежедневните срещи с близките си;

     Когато има усещане, че е в омагьосан кръг и взаимодействията провокират най-неприятните негови страни и не може да се спре;

     Когато се чувства слаб и некомпетентен или в безизходица в ролята си на родител, партньор, син или дъщеря;

   Когато силно стресово събитие (като болест, катастрофа, загуба или раздяла) обърка до неузнаваемост ситуацията в семейството;

    Или общо когато степента на страдание и неудовлетвореност от начина, по който живееш и се погаждаш с близките си сериозно затруднява всички сфери на функциониране – служебна, приятелска, здравословна и емоционална.

   Когато има страдание, човек търси и често намира различни изходи. Когато, обаче става въпрос за семейни отношения, съществува реална опасност дори и най-добронамерената външна намеса от страна на приятели и близки още повече да задълбочава проблема. Причината е в естествената субективно пристрастна позиция на всеки страничен участник.

   Основната отличителна черта на терапията от всеки друг тип взаимодействие е, че тя е специфична строго регламентирана форма на среща, при която заедно с професионалисти семейството търси гледна точка, смисъл или форма на свързаност, които носят облекчение.

    Позиция на терапевта и специфика на терапевтичната връзка е повече в партньорска, терапевтът е воден от потребностите на семейството и тяхната промяна. При други неформални (приятелски) или формални форми на подкрепа като консултирането и обучението професионалистът или приятелят са повече в ролята на експерт или съдник.

Comments are closed.