Кризата в брака е неизбежна.

Подходяща ли е семейната терапия, когато партньорите толкова са изострили конфликтите помежду си, че са пред развод? – Зависи каква е ерозията на връзката им. Семейните отношения в основата си са емоционални. Трайните отношения между партньорите и между родители-деца имат качеството на привързаност. Очаква се всеки да разбира другия, да дава и да получава помощ, грижа, утеха. Може съпрузите много да се карат и да говорят за раздяла, но най-дълбокото и базово ниво на привързаност между тях да го има. В такъв случай, дори да са много тежки, силни и гръмогласни конфликтите, може да се работи. Има обаче двойки, при които това ниво изобщо не се е изработвало или е много увредено (например, партньорите са станали цинични един към друг). – Препоръчвате ли на хората да се разведат във втория случай? – Да, абсолютно. Семейството не е свещена крава. Понякога е по-добре хората да се разделят. Целта на семейната терапия не е партньорите да плеснат с ръце и да се прегърнат, тоест – непременно да останат заедно, а първо – да се радват на добро здраве, второ – на благополучие, и трето – на по-добро развитие. Ако семейните отношения могат да осигурят тези неща, след като се променят, хората ще останат заедно. Ако те спъват развитието на човека и водят до голямо страдание и неблагополучие, тогава е по-добре да се разпаднат. – Вярно ли е, че третата, седмата, единадесетата година от брака са най-критични и хората най-често се развеждат? – Това наблюдение отразява цикличността в развитието на двойката. Ние я наричаме спирала на развитието. Двама човека, за да се съберат да живеят заедно, трябва да се харесват, да си имат доверие, да се обичат, да им е добре заедно и т. н. Постепенно, тяхната близост започва да се изчерпва. Колкото по-сигурни се почувстват във връзката си, толкова повече другият е малко като в кърпа вързан. И се появява любопитството към други неща – учене, работа, компании, въобще – към външния свят. Стига се до раздалечаване. Тъй като има и тревожност – „аз съм с компания, но да не би другият да ми се разсърди“, „хем ми е интересно да си клюкаря с приятелки, хем ме е страх мъжът ми да не си каже: „Не вярвах, че си такава клюкарка“ и т. н. – нарастват негативните чувства. Това се нарича криза на раздалечаването. Хората излизат от тази криза по различен начин. – Това към третата година ли се случва? – Зависи колко са свързани хората, колко бързо са се сближили, колко са ангажирани с външния свят. Този, който е по-ангажиран (примерно работи, има повече приятели, ходи по командировки), по-бързо ще усети потребност от раздалечаване. Този, който е по-заангажиран с връзката (повече си стои вкъщи, няма толкова интересна работа и приятели), повече ще държи на близостта и по-бавно ще навлезе в кризата. – Неизбежна ли е тази криза в отношенията? – Да, неминуемо се стига до нея, а после има и втора, и трета, и т. н. За някои хора обаче тя е толкова страшна, че те се страхуват да я преживеят и я спират по различни начини – например, единият се разболява, а другият започва да се грижи за него. Или единият се отдалечава, а другият започва да гледа децата. Но щом спирачката за кризата изчезне – да кажем, детето порасне и вече няма нужда от толкова грижи, кризата започва с пълна сила. Виждала съм хора, които за първи път се озовават във вихъра й на 50 годишна възраст. Цял живот са гледали деца, строили са апартаменти, правили са кариера, борили са се срещу свекър, свекърва, тъст, тъща, правили са опити да емигрират и тези неща все са спирали навлизането в кризата. Накрая казват – борихме се цял живот, а сега, когато трябва да си живеем прекрасно, не можем да се понасяме. Кризата е неминуема. Дали ще настъпи на третата, на петата или на седмата година, зависи от много неща. – Какъв е зрелият начин да се преодолее кризата в отношенията? – Начинът, за който съм сигурна, че работи и много често го препоръчвам, е и двамата да приемат, че периодът е на раздалечаване. Да се погрижат за себе си и по-смело да отидат във външния свят. - По-смело да се отчуждят един от друг, така ли? – По-смело да се отчуждят един от друг и всеки да развие себе си извън връзката. Ученето на език развива едно. Излизането с приятели – друго. Тръгването на индивидуална психотерапия – трето. Включването в благотворителна дейност – четвърто. Всички социални активности, в които човек се включва, развиват нещо в него. Когато хората развият някои свои аспекти, те си стават по-интересни и започват да се преоткриват, защото са се променили. И много често те описват това като казват: „В един момент разбрах, че обичам жена си“. Или: „Дадох си сметка, че мъжът ми нито е толкова глупав, нито толкова груб“. Събужда се привличането един към друг. Ако двамата могат да внесат  разнообразието и развитието отвън във връзката си, тя става по-удовлетворяваща. – Подходящо ли е семейното консултиране за хора, които са разведени? – Разводът, дори ако много са го искали двамата партньори, е криза. Тя води до разочарование от отношенията с други хора. Може да има тъга, чувство, че животът е свършил, че няма смисъл да се прави следваща връзка. Може да има много гняв и дори отричане. Имала съм случай пациентка да казва: „Ние се разведохме, но аз знам, че мъжът ми ще се върне при мен и си го чакам“. Той междувременно има друго семейство, други деца, но жената стои и не живее, защото е убедена, че мъжът й ще се върне при нея. Това е отричане на реалността. В такива случаи е много важно да се работи, за да се преодолее преживяването за загуба. То е сходно с това при смъртта на близък. Наричаме го траурна реакция. Тя има своите фази и продължава месеци, дори години. – Може ли човек, който се е развел веднъж, да има нова пълноценна връзка, въпреки разочарованието? – Разбира се. Но за да се случи това, трябва преди това да е приключил психологически с развода – да е преживял и разочарованието, и гнева, и отхвърлянето, и отричането, и това, което наричаме фаза на депресията – след като веднъж не ми провървя, няма смисъл и т. н. След това има една фаза, която наричаме „фаза на трудната работа“ – когато си даваме сметка какво се е случило, защо се е случило така, какво можех да направя различно и т. н. И това трае доста време. Дори при един добър развод, поне 2 години след това човек не е готов за сериозна, стабилна следваща връзка. Хората, които са се развели, не трябва да бързат да намират утешение в следваща връзка. – Какво се получава, ако го направят? – Те не виждат партньора си в цялата му сложност, а го гледат като противоположност на предишния. Тогава има голям шанс и втората връзка да се провали. Особено, когато има любовна връзка по време на брака и партньорът се развежда заради нея. Моят опит от практиката показва, че тези връзки винаги се разпадат. – Защо се разпадат? – Защото нямат самостоятелна стойност. Те са като допълнение, противоположност или коректив на другата връзка. Когато остане само тази връзка, тя не е пълноценна. – Има семейни двойки, които не правят секс с години. Това нормално ли е? – По принцип в семейната терапия не си позволяваме да кажем кое е нормално и кое – не. Има семейства, в които партньорите не се карат и те са прекрасни за съседите и за приятелите си. Но напреженията, които възникват в тях, могат подмолно да действат, да се пренасят върху децата и да влияят отрицателно на тяхното здраве. Може да се стигне до разболяването на някой от семейните членове. Ако се постави въпросът кое е по-нормално и здравословно – партньорите да се карат или не, аз не мога да отговоря. Така е и с липсата на секс – ако тя не причинява дискомфорт и страдание на никой от двамата партньори, би трябвало да кажем, че за тази двойка е нормално да не правят секс. От моя опит често се оказва, че при двойки, в които дълги години няма сексуални отношения, обикновено става въпрос за някакви извънбрачни връзки. Когато това се разкрие, настъпва криза. – Идват ли при вас разведени мъже и жени, които са събрали да живеят заедно с децата си от предишни бракове? Какви са отношенията в такива семейства? – Разбира се, че идват и много често те имат съвсем нормални отношения. Понякога съм се възхищавала на способността на двамата партньори да се справят с какви ли не проблеми. Това събиране има и своите трудности. Една от тях е, когато хората се опитват да се държат, сякаш това им е първи брак. Например, гледат да отдалечат предишния си партньор, който е родител на децата им, което е погрешно. Или се мъчат да обичат еднакво всичките деца. Това не е възможно. Когато има втори брак, отношенията трябва да са малко по-гъвкави и да не робуват на предразсъдъци. Естествено е, че едните деца и техният биологичен родител имат своята история и отношения. Няма как те да не са си по-близки, отколкото същият родител с децата на партньора си. Не трябва хората да се правят, че всичките деца са на всичките родители. Просто трябва да се признае тази истина и всеки родител да отговаря повече за своите деца. Има някои специфики на отглеждането на децата във втори брак, но много хора ги напипват интуитивно и се справят чудесно.

Comments are closed.